Всяко утро, всеки следващ ден,
всеки миг, във който още дишам,
знам, че искам малко - просто теб!
И сърце, с което да обичам.
Нямам нужда от безброй лъжи,
нито от съвременна фаталност.
Ти ми каза: "любовта върви
само в път, изключващ нереланост!"
Уморена от света корав,
който във устата не омеква,
всеки поглед твой е като влак,
в който щом кача се, ми олеква!
Ти до мен смълчано поседни -
от излишни думи полза няма..
Коледно е! Час ми подари!
Шестдесет минути свят за двама.
© Йордан Todos los derechos reservados
"... всеки поглед твой е като влак,
в който щом кача се, ми олеква!"