20 feb 2010, 12:56

Шипка 

  Poesía » De amor
782 0 2

 

 

Шипка

 

 

Бях роза без бодли, опитомена,

атлазена и нежна,  и уханна.

Ти, моят принц, бе моята вселена,

но днеска съм ненужна,  нежелана.

 

И моят свят безсмислено кръжи

край слънцето, останало далече,

във бурени обраства и лъжи...

Не идвай, принце, подивявам вече!

 

Бодливи чувства в шипка ме превръщат.

Лисичи кожи скубя и дера.

И само бели преспи ме прегръщат,

и ветрове студени ме берат.

 

 

 

 

© Тет Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??