Шипка
Бях роза без бодли, опитомена,
атлазена и нежна, и уханна.
Ти, моят принц, бе моята вселена,
но днеска съм ненужна, нежелана.
И моят свят безсмислено кръжи
край слънцето, останало далече,
във бурени обраства и лъжи...
Не идвай, принце, подивявам вече!
Бодливи чувства в шипка ме превръщат.
Лисичи кожи скубя и дера.
И само бели преспи ме прегръщат, ...