О ...Шипка, колко си студена.
Потънала в замислена мъгла.
Негостоприемна, осквернена.
От рой безглави плямпала.
Не искаш да ни гледаш вече.
Не заслужаваме това.
Стоиш от нас съвсем далече.
Защото липсва ни честта.
Днес песен на камбана няма.
..мазилка ...падала така.
Днес търсиме не връх, а яма.
да си положиме срама.
Не пазим костите, които
белеят в твойта долина.
Сега търгуваме честито
кръвта ти, с поквареността!
3 март 2022 г.
© Владимир Гюров Todos los derechos reservados