В мен живее балерина.

През стъкло от зима вае пируети

и топи ги, докато са още топли.

Вчера плачеше за трима,

че ù липсват тоалети,

а откакто свят светува,

нея я лекуват

да се не преструва

с пачки и без конфети,

че в здрача си танцува.

Мисълта ù стреля с арбалети.

Музикалните кутии стари,

дето фигурите без крачета

мечти умрели храчат,

дето свещ гори покоя

на тази героиня,

а тя сама не помни

и не вярва, че ме има.

Не смея да я будя – ще се разплаче

и ще нарежда как ù вземам всичко,

гола в тоя свят ограбен,

няма палци

и бълнува си самичка.

Оназ мелодия от кутията остава

и без нея тя за сцени си сънува

а аз се питам що мечтая

и защо на танца ù робувам...