28 dic 2007, 21:40

Шизофренично 

  Poesía » Versos blancos
538 0 2
Обзет от гняв, стаил омраза
Желаещ само да вреди
Таи се този, който пазя
Преструва се, че още спи
Стоя спокоен и не мисля
Стоя стоя стоя стоя
А онзи някъде притихнал
Очаква своята врата
Избягвам аз да се ядосвам
Избягвам злоба да тая
Че другият от тях се храни
И те са нужната врата
Отдавна чувства не изпитвам
Не помня вече откога
Те чувствата са забранени
Че ключ са те към яростта
Вериги изковах от мисли
Затвор издигнах без стени
И вътре чака злобна сянка
Сам да и подаря ключа
Превърнах се във надзирател
На къс от моята душа
Къс злобен, извратен и мрачен
Парче, отломък от смъртта
От много време все повтарям
Мисловни крачки пред врата
Аз пред килия обикалям
А вътре само аз стоя

© Йордан Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И спасението е само в теб! Каква ирония, нали...
    Пожелавам ти Сила да се справиш!!!
  • Малеее, този стих е обгърнат с гняв!
    Само ти липсват препинателните знаци!
    Но като цяло ми хареса!
    Браво!!!
Propuestas
: ??:??