Обзет от гняв, стаил омраза Желаещ само да вреди Таи се този, който пазя Преструва се, че още спи Стоя спокоен и не мисля Стоя стоя стоя стоя А онзи някъде притихнал Очаква своята врата Избягвам аз да се ядосвам Избягвам злоба да тая Че другият от тях се храни И те са нужната врата Отдавна чувства не изпитвам Не помня вече откога Те чувствата са забранени Че ключ са те към яростта Вериги изковах от мисли Затвор издигнах без стени И вътре чака злобна сянка Сам да и подаря ключа Превърнах се във надзирател На къс от моята душа Къс злобен, извратен и мрачен Парче, отломък от смъртта От много време все повтарям Мисловни крачки пред врата Аз пред килия обикалям А вътре само аз стоя
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Пожелавам ти Сила да се справиш!!!