30 nov 2007, 17:08

Щастие 

  Poesía
1023 0 8
Търсих те.
Задрасквах изречения, пасажи,
понякога и цели страници
от живота, младостта, греха си.
Лутах се по непознати земи,
прекосявах морета и океани...
и пак срещу истини и лъжи се сражавах.
Разпилявах се в непрогледните тунели на квазищастието
и умирах... всеки един ден.
Сега си до мен.
Любов, отрекла всяко мое съмнение,
любов, поразила ме така ненадейно,
любов, обсебила ме невъобразимо.
Събуждам се, поглеждам в очите ти
и виждам света си - аз и ти.
Любов вездесъща!
И някак си разбирам, че просто не бих могла да не те обичам.

© Теодора Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих , роден от прекрасна любов ! Поздравления Теодора ! И много щастие с любовта !!!
  • Браво, Теодора!
    Прекрасно за любовта...
    Очарована съм. С много обич.
  • Прекрасно стихотворение за любовта ,чудя се само защо има толкова малко коментари !
  • Първо, много се радвам на щастието ти
    и второ, хубав стих и вечност!!!
    ПОЗДРАВИ!!!!
  • Благодаря ви искрено!Никога не съм вярвала, че ще срещна мъжа на живота си и че ще се омъжа за него!Имах нужда да споделя това щастие!
  • Какво по-хубаво и истинско от това!Бъди щастлива!С обич
  • Пази я!
    Чудесен стих!
  • Осъществена любов!Щастлива любов!Прекрасно написано!!
Propuestas
: ??:??