16 ago 2012, 9:42

Щастие 

  Poesía » Otra
515 0 8

 

Щастие

 

Вятър косите ми лудо развява,
яркото слънце блести,
рее се волно душата ми млада –
ангел над мене шепти...

Нещо неистинско щом се събаря
аз съм безкрайно щастлив,
дам ли на някого дух и жарава,
ето ме – истински, жив!

Жаждата, дето я нося в сърцето,
диша и пърха край мен...
Аз си оставам момчето, което
литва в простора зелен.

Южният вятър ми стана приятел –
буен, сърдит и суров –
обич неземна за мен е изпратил –   
вяра, надежда, любов.

 

© Росен Гъдев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??