3 sept 2007, 15:56

Щастие голямо 

  Poesía
802 0 16
Днес, във ранна утрин,
ме споходи щастие голямо.
Вървях към ежедневието си скучно,
когато в миг видях една калинка, небрежно кацнала на лявото ми рамо.

Нежност и Любов отдадох й веднага,
тя разходи се напред-назад,
после премести се върху ръката,
с която от вятъра я пазех аз.

Калинчице прекрасна, добре дошла!
Какво накара те така да ме зарадваш
със премяната си красна,
какво накара те връз мен да кацнеш?

Отговор така и не получих.
Но щастието на мен се случи!
И на вас желая го от все сърце,
някоя калинка да погали душата ви с крилце!


Евгения Маринчева

© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??