Токова съм близо до дъха ти,
до невъзможност близо,
до писъци от тишина
и толкова си мой,
че всеки миг безплътен
те губя и те преоткривам -
на ръба на нежността,
където бавно се разпадам
на стонове възхита,
на тичинки вълшебство,
на струни от сълзи...
дъхът ти толкова е близо -
както длани две в молитва...
До днес не знаех,
че от щастие понякога боли.
© Даниела Todos los derechos reservados