Не ми е нужна муза поетична.   

Ще пиша днес за простички неща,

обикновени, даже твърде лични,

опазил Бог от много суета!

Какво по - просто има да започнем

деня с гореща чаша истинско кафе?

И двама по пижама да закусим

в леглото топло, не къде да е!

В есенното слънце да погледнем

ей тъй, без очилата, право в него!

На люлка слънчева да се люлеем,

предизвикателно, по детски смело!

Да тананикам  любимата си песен         

когато готвя или съм под душа.

Над себе си да се надсмея                      

когато пак изгубила съм ключа…

По - здраво стъпвам на земята,

когато някой чака ме във вкъщи.

Когато ароматът на цветята

усмивката безгрижна пак ми връща.

Когато с теб делим си шоколада,

когато вдишвам мирис на трева,

когато с приказка за Шехерезада

приспивах вечер моите деца.

Просто е! Успехът не е във имотите,

макар и за мнозина те да са мечта!                                                

Обич, малък жест, приятел, просто е!      

Защото щастието е в простите неща