Слънцето навън блести,

искам до мене да си ти.

Искам да си в моя ден,

от ярко слънце озарен.

Искам да си моята луна,

упора за моята душа.

Искам лятото да върна,

искам отново да те прегърна.

За жестоките обиди забрави,

моля те прости.

Целуни ме под дъжда,

обещай ми любовта.

Искам вечно твоя да остана,

да забравя за дълбоката си рана.

Както в приказките да живеем,

за вечно щастие отново да копнеем.

Нощем когато не мога да заспя,

мисля си за нашата съдба.

Зимата пристига,

но не искам любовта да си отива.

Любовта ни бавно като снежинка се топи,

но мечтая мой да си.

Докато снега вали,

по нослето ти ме целуни.

В дните студени ме топли

и с нежност ме дари.

Искам в топлото легло да си лежим

и мили думи да редим.

Вечер щом започна да заспивам,

прегърни ме,за да не настивам.

Единствена ме наречи 

и живота си ми посвети.

Ще съм вечно само твоя,обещавам,

ако вниманието ти получавам.

Да те обичам цял живот мога да се закълна,

ако в замяна получа твоята душа.

В сърцето ти завинаги искам да живея

и щастливо да се смея.

Усмивките от лицата ни да не слизат 

и тъгата,като дъга след летен дъжд бързо да излиза.

Само ти си в мислите ми всеки ден,

ти си щастието за мен.