Щастието за всеки е различно...
08.09.2020
Щастието за всеки е различно...
Щастие за някои е да отидат на море...
За други- от лотария да спечелят...
Желаят всички пък- децата им да са добре...
Други- тъща имат ли- като я утрепят!...
Мечтая аз зелена карта! За накрай света! Но не за мен, а за комшиите ми отгоре! От как живея тук съм в стрес и станах
кълбо от нерви от квартиранти, не от хора!
Сменяха се често, но от една и съща марка..
Сбирки! Викане и бой! Сливаха деня с нощта!
С много музика до дупка и тропане без мярка!
Полицията смяташе, че е измислена вина!
Така години, но вече собствениците дойдоха!
Сега "кълбо" заплитам с друга одисея-
месеци откак започна да "бушува" им ремонта!
Моля ти се, Боже, дай ми сили да оцелея!..
Стени събарят! Местят водопровод и тоалетна!
Над мойта кухня- стана тяхна спалня...
Антрето си превърнаха във кухня- неуместно
е над гардероба ми да има мивка и пералня!!
Не ми се мисли теч да стане! Вече преживях
два пъти от квартирантите подобен стрес!
От тях дори"извинявай" и съчувствие не видях,
а страшните прогнози съня ми гонят днес!
Всеки ден е ад, май трябва да се евакуирам!
Канго! Земетръсен грохот! Въздухът трепери...
Падащи предмети! Стряскам се! Да протестирам?
Нямам право! Нали ремонт е! И хапче да намеря!
Насред убийствената, безпощадна дандания,
при трийсет градуси се нов"проблем" прибави-
на мърша засмърдя, незнайно от кои комшии!
След дълго дУшене- разбрахме, че забравил
е квартирант под мене прясна риба и заминал...
За десет дни!Прозорците затворих- пак смърдеше!
Разтревожени помислихме да не се е споминал...
А в тая знойна жега и грохот- вече много беше!
Та се моля Богу- с картата зелена да ги изпрати
далеч оттук, зад океана или на поляна празна-
да строят безкрайно дълго и с идеите си богати
да не пречат на останалите, че е "заразно"!...
Че мисля вече ако"без да искам", си наложа:
Чушкопекът под прозореца им, ей така да сложа!
Риба да пека през ден и тая миризма и дим
в спалнята отгоре да отровят въздуха й необходин!
Ами в кухнята, неделя сутрин ако филийки прЪжна,
та недовършеният сън на спящите отгоре стъжня?
ТУтакси от себе си започнах да се отвращавам,
че подобни мисли пъклени ми идват да отмъщавам!
А какво е необходимо всъщност, за да е човека
щастлив, доволен?- Добри приятели, съседи! Ето
имаш нужда днес от помощ супер животворна!-
пръв съседа се притичва истински и безусловно!
На празник или скръб- той ще ти предложи рамо,
а утре ти на него! Срещу какво? Уважение само!
Та нека от ремонта и таван и под да ми трепери!
Само сигурност във дейността им искам да намеря!
За личното удобство като мислим в разни случаи-
нека вредни следствия насрещния да не получи!
А картата зелена ли? И да спечеля, не ще ползвам!
Навсякъде нали от вируса- убиец пък цари угроза!...
С думите си не желая да ви трогна, най- ефектно,
нито моля съпричастност! Говоря, за да ми олекне!!...
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Всеки е изпитал подобно "явление", но само в големите градове, където хората живеят " на пластове" в блоковете и при разни случаи си "опознават" и настроенията и кахърите и миризмите....В двор си е друго нещо..Благодаря, че ме посети, Ели!.
-
Познати проблеми, Иржи! Съчувствам ти! А зелената карта...Бъди здрава!
-
До сега повече на майтап се ядосвах, Мария, но усещам, че взе да става истинско това чувство...Ми то, край няма и май ще зазимеем с чукавиците, взеха вече да не спазват и забранените часове, вероятно им писва и на майсторите....Та май заканите ми "за после" ще изпълнявам и без да е нарочно,надявам се ако имам сили и оживея!
-
Ах, какви неволи! Аз съм от тези, които не биха издържали на комшийските шумотевици. Вече 18 г. живея на спокойствие и уединение -
прекрасно е това! А в Ямбол бях на първия етаж във входа с асансьор срещу апартамента ми и какво тръшкане на вратата му до изкъртване ставаше всеки ден, направо не искам да се сещам!
Ще издържиш още малко, Иржи, знаем, че си герой!🤗🙏🌹 -
Благодаря за куража, Светличка, държа се, благодарение на вашата помощ...
Свърши това удоволствие, Искра, доста от участниците се преселиха но по- доброто място, малкото останали, оболяли, загубиха интерес....Сега си пея соло, когато ми се пее....Благодаря за желанието!
Кой мисли за насрещния в днешно време, Георги?! Имаше по-нервозни жени от входа, въпреки на по-долни етажи така тропаха по тръбите/ това е оръжието на панелките да се бунтуват!/, но ..."кучето си лае, керванът си върви..."Чаках коментара ти, знаех,че няма да пропуснеш!
Благодаря , Руми, че ме прочете!.... -
Ех, така е, но когато няма човещина отсреща, вече става ужасно.
Поздравявам те. -
Истинска междусъседска епопея, добра си в оцеляването. Познато ми е, дръж се, Иржи! Слагай слушалките и влизай в сайта!😊
-
Такава издържливост проявявам, Гавраиле, че се стигна до там, главния майстор да ми предложи компенсация за търпението, с което съм ги издържала - да ми боядисат една стая ...без пари! Ето и вие сега, с милите си думи ме разнежихте и вече не мисля, че е геройство, а разбиране, както съм го описала в стиха! Просто излях в темата някои критични моменти, но да оцелея се надявам...И вече е време да напиша нещо смешно!...
-
Поразбутах спомените на всеки, прочел, а мислех, че го споделям "само, за да ми олекне"...А като си помисля....и аз имам "грехове"..Повече от 15 години имах компания от колеги и приятели и почти всяка седмица се събирахме в една колежка.Имаше акордеон, китара, дайре и всички пеехме стари градски песни.Смях и веселба на софра, разбира се,! И съм питала колежката, не й ли правят забележка за шума комшиите, а тя отвръщаше, че им било даже приятно, някои дори идваха с чиния баница или мезета и питие...И по-малко ме дразнеха после като се прибера битовите или невъзпитани шумове около моя дом...Сега прозрях, че такива веселби не са приятни за осолните на домашен терен....
Най- добре е да си в къща с двор, Наде! Но така, в София , е само за богатите... -
Иржи,болезнена тема.Едва ли има читател на твоята творба който да не е изпитал неудобствата на тези перипетии.А като прибавиш и особеностите на нашия балкански манталитет се изисква от потърпевшия много издръжливост и надежда за промяна.Друг лек няма.
-
Живяла съм в блок 15 години, Иржи, разбирам те. И то не блок - панелка. Срещу " Радка пиратка" - Висоцки, за ремонтите помагаха всички, децата...Ние бяхме децата. Сега е друго - бездушие, безпардонност, грандомания ( подплатена с пари разбира се). Много добре си го описала!
-
Когато в игрите пищят деца, се казва- "ми, то е е дете, ще пищи, от радост е и сега му е времето!Когато е ремонт пък "ми, ще се чука, ремонт е това..а и пари се плаща, как ще спре между 2 и 4 часа?.Но в чужбина е малко по- дисциплинирано сякаш...Страхуват се от законите, защото все пак ги има! Но има поговорка " Бай бабо, да не те стига..." Благодаря, Краси!
-
Развесели ме, Юри, и ми напомни една история от много отдавна.Още не живеех в София, бях на гости тук в моя братовчедка с две малки деца.Под тях имаше музикант и май на тромпет свиреше.След толкова години още помня една безкрайна мелодия/ тъъъ, тътъ, тъъъъъъъ/ Нито спазваше часове, нито разбираше от дума....Братовчедка ми купи дървени налъми от пазара на всички, а най-тропаха малките човечета...Но...музикантът отиде войник и така се спасихме...Ако до месец моите тук не спрат, ще имам впредвид предложението ти!
А уж има управа на входа, Искре, въглена пари, където падне.Всичките изброени от теб неща са минали с квартирантите и над мен, а инъче входът ни е чистичък, боядисан и с дограмата има уютен вид...По едно време във всеки дом имаше куче, а до мен- таман четири...Едно да се разлае, целия вход пищи, на разни гласове! Мода! -
където и да си Иржи е цяло щастие да улучиш на съседи. До нас е семейство с три деца във възраст за тичане и топуркане по стълбите цял ден, писъци и гонения. Някой път си мисля, че ще падне стената. Но, само до 8 вечерта. След това никой няма право да ти нарушава спокойствието. Освен някоя котка или някой от тия с моторите, дето събуждат и мъртви Вдъхновили са те добре съседите! -
Иржи! 😊
Идвам със тромпета
в твоята квартира.
Бягай на морето,
сам да си тренирам!
Всеки ден да готвя
рибешка яхния.
Бързо да го кротна
твоя мил комшия! -
Това за съседите е вярно, Мариана, лошото е и, че често се сменят- продават, отстъпват на деца, пускат квартиранти и никой не щади другия...Тоя с рибата..."е, голяма работа, нали не е умрял никой от миризмата.." Сега ще видим, от кухнята в антрето като започне редовно да ухае на цялото стълбище!...
То е като смях през сълзи, Деа! Дано после поне имаме мирно разбирателство!
Мислех да ми олекне като споделя, но..."въгленът пари където падне!... -
Споделих с вас неволите си, които са болест, от която почти всички страдаме...Ако в момента не касае теб реагираш по друг начин- "какво пък, щом има нужда човек, ще тряска, ще събаря, ще прави каквото ще, дом му е! Но ако е при теб- опищяваш света! Панелни нещастници, това е!
Дени, непременно ще те призова, ако се стигне до бой за тишина, да помагаш..А за зелената карта...аз не мога да живея на друго място...Щом в Париж едва издържах три месеци....Тъй, че, отстъпвам мястото на друг!...
Пепи, ми то свикнахме с маските, остава да свикнем и с тапи и всички други атрибути!...Дано оцелеем някак! Най- вече психиката...Видя ли, че опитът ми не е съвсем сполучлив- не можах да прибера трите реда от втория куплет, защото в страницата за публикуване всичко е наред, а при отпечатването се изместват... -
Иржи, разсмя ме Не, че е смешно... Марианка е права - човек не си избира съседите. Тези, с кангото, мисля, че не спят и обикалят навсякъде
-
"Като съм помак, да не съм ахмак, да ви купувам зелените краставици! Узрели искам аз, узрели!" (стар лаф от Женския пазар)
Та... зелена карта! Аман от недозрелици!
Едни тапи за уши или слушалки за компютъра, каска за всеки случай да не падне нещо отгоре, спасителна жилетка против наводнения... ако някоя предохранителна мярка съм забравила, подсетете ме! -
Иржи, давай адрес да идвам и да оправям съседите един по един.
И веднага като мине вируса, за тебе ще издействам една зелена карта!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
