Щастлив съм, че с усмивка ме събуди утрото, целуна ме и слънцето, а съм момче, и после дълго време на терасата говорех си със всички ветрове. Щастлив съм, и че пяхме под дъжда с глутница бездомни кучета, а сетне, скрити под дъгата, си говорехме за някакви момичета. Щастлив съм, че в парка цъфнали са люляци и цветята по градините, че ме поздравиха бабите пред блока и казаха: "Не ти личат годините" Щастлив съм, че има на кого да се усмихвам, и на мен кой усмивка да ми подари. Щастлив съм, че и мое е небето, луната и всичките безброй звезди. Щастлив съм, че и днес ще се прибера вкъщи, ще вляза тихо, брат ми сигурно ще е заспал. Щастлив съм и безкрайно благодарен, че жив съм, и че съм живял.