Стоя в една омая
там в безкрая.
В унес съм унесла,
своята душа донесла.
Сън сънувам, тъй и ходя,
скоро ще пребродя.
Основно виждам криле
на пеперуди,
всички ми изглеждат
луди.
Приятели намям,
имам любов голяма.
Нищо, нали светът
бил за двама.
Ясен, бял ден,
илюзии всякакви в мен.
Черна нощ, красива,
а дали съм щастлива?
© Боряна Todos los derechos reservados