Едва ли ти ще чуеш моя глас.
Туптежът на сърцето е притихнат.
Как искам аз да видя в този час
лика ти бял и хубав, и усмихнат.
Мечтая все да греят две очи,
да спуснеш меко дългите коси.
Но всичко в теб за мен сега мълчи
и толкова далеч от мене си.
Душата ми, макар и без покана,
към теб ще полети над планини.
Ще те целуне тя, не ще остана -
за миг поне за мене си спомни. ...