Ти си далече от неволи,
от градският ни глъч и шум,
от претоплени пържоли
и от компютърния бум.
На село пиеш си млекото
и слънцето те грей навред.
Благословен си ти, защото
при нас не всичко е наред.
Понеже ний сме откачени,
вторачени във идеал
парчета от олигофрени,
а ти останал си си цял.
Започва своята Голгота
тук всеки- крив и начумерен.
Отправна точка във живота
и верен път не е намерен.
Във селОто пасторално,
на земни радости отдаден,
живееш ти дори банално,
но, във главата си изряден!
© Георги Янков Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост »