Събудих се, а още беше мрак,
земята бе унесена и тиха.
И аз, като неосъзнат сирак,
безропотно в ума си взех да скитам.
А там бе низ от чудни светове,
красиви като блян, зловещо – черни.
Не спира мисълта ми да снове
в пространствата на мойта лековерност.
И тъй пребродих хиляди места,
къде не се ли смях, къде не плаках.
Накрая разтреперан осъзнах,
щастливец съм – обля ме с цвят зората!