Щастливите хора си имат звезда,
която им дава надежда.
Която разстила им лъч светлина –
по път към целта ги отвежда.
Щастливите хора не търсят вина,
раздават богато и щедро.
На всеки по шепа любов, топлина
и благост със думичка ведра.
Щастливите хора не знаят ни злост,
ни завист разяждащо-черна.
В мечтите си те ще сдобият се с лост,
да вдигнат кълбото ни – Земно.
Щастливите хора сънуват мечти,
а сутрин в зората се вглеждат.
Душите им волни оставят следи
в простора, ятата посрещат.
Щастливите хора отлитат без страх,
сърцата им бият спокойно.
Доброто живее завинаги в тях,
съдбата приемат достойно!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso: