LIKADEVONEN (Илия Деведжиев)
31 24
14 feb 2008, 15:49

Щастливо сами 

  Poesía » De amor
810 0 2

Слънчеви лъчи се спускат напето

през прозорец от тъмни облаци зли,

а усмивки се сливат бавно в небето

в сиви, горещи и парещи дни.

 

Лъчите събират се в снопове мрежа,

озаряваща гордо реки и земи,

как вдъхват в душата ми крепка надежда,

че утре ще бъдем щастливо сами.

 

Самотата щастлива води във ада,

нещастни ни прави в живота безвечен

и който си мисли за ад без пощада,

той просто е жалък, дори е обречен.

 

Но как да съм жалък, надежда аз имам,

любов и наслада на всеки дарявам,

а когато обичам човек - не откривам,

с когото да плача, но защо да се давам.

 

Любовта е коварна и нежна във всичко,

помага ти първо, а после посича,

а който кат' мене със нея играе,

самотен се чувства, макар да отрича.

LIKADEVONEN ( 12.07.06y. 17:33h. )

© Илия Деведжиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??