Ще бъда изгрева, когато тя е залеза,
ще бъда златен лист, повян от вятъра,
ще бъда лястовицата, прелитаща от юга.
Ще бъда нежен звук, когато тя е стон,
ще бъда розата, поставена във требника,
ще бъда истинска, когато тя лъжовна е.
Ще бъда топъл, нежен полъх в майска нощ,
ще бъда спомен скъп, сълза отронена...
© Николина Иванова Todos los derechos reservados