Ще бъда сън на сънищата несънуван.
Последен сън на ветровете в падина.
Едно изгубено в безветрие хвърчило
с алцхаймер за височина.
Ще бъда просто себе си - незнаен
за стадо дяволи и богове.
Единствен, непостигнат и потаен,
но с потекло от древни брегове.
Затворник в стаята наречена пространство
и от снежинките на времето раним,
ненужен никому (и нему си)
безлюден странник,
сред звездна пепел, който ще гори.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados