Дори и сто години да отминат,
траурът със мене ще върви,
и не защото болката ме срива
Душата ми е пълна със сълзи.
Усмихвам се на хората до мене...
Подавам им приятелска ръка.
Но ужасът в сърцето тихо дреме
и чака търпеливо във нощта.
Очаква да изкарам страховете.
(в гърлото заседнали са, да),
но знам, не може никой да ми вземе
вярата, че ангел си сега.
Та днес ти обещавам, рожбо моя,
(макар все в черно да стоя).
Ще бъда Светлината и в двубоя
злото с добрина ще победя.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados