Българийо, сега играеш най-тежкото, мъчително хоро.

Децата ти, Българийо, се карат, не са единни те, не са едно.

В годините, когато беше трудно, събираше ги дървения кръст,

княгиня беше твоя знаменоска, летеше с вятъра Бенковски пръв.

Повеждаше ги конската опашка, зовеше рог, застигаше стрела, като един се биеха юнашки и никога с пленени знамена.

Аз знам, че днеска колкото и трудно и тежко да е твоето хоро, юнашкият ни дух ще се пробуди за по-добър живот, за по-добро.

Камбаните на Рожен ще запетая, ще писнат гайди, ще звучи кавал и в тази наша българска магия един народ ще тържествува цял.