Накрай Света ако застана,
ще чуеш ли от там любовния ми зов.
Ще превържеш ли във мен кървяща рана.
Кажи... защо мълчиш, Любов.
Ако с гръб сред хиляди застана,
ще познаеш ли коя съм аз.
Дяволът ако поиска ми да му пристана,
ти ще бъдеш ли готов, за битка като таз'.
Ако всяка сутрин те забравям
и дори не помня кой си
ще искаш ли при тебе да оставам.
Ще ми припомняш ли, че мой си.
Ако утре слънцето го няма,
за мен ще създадеш ли ново.
Ако попаднала съм нейде в яма,
ти ще ме откриваш ли отново.
Навярно искам много, зная.
Но за мен това е любовта.
Истинският мъж, докрай се бори.
Щом казал е веднъж...
— Обичам те! На някоя жена.
© Виолета Todos los derechos reservados