20 jul 2022, 9:18

Ще чакам 

  Poesía
300 3 6

Прости ми, че съм толкова пиян,

без капка алкохол, без глътка вино!

Сънувах те – във блясък и без свян,

а после питах се, дали те има?

 

Дали не си в безлунното море,

прохладен разтреперан юлски вятър?

Усещам те с туптящото сърце –

неистов транс, обгърнал тишината.

 

И в сенките на гаснещата "свещ",

потръпва силуета ти немирен.

"Косях" безбройни километри пеш,

единствено следи от теб намирах.

 

Но колко ми остава да съм жив,

ще чакам, като слънчогледи – слънце.

А щом почувствам вихъра ти див,

душата ми ще избуи ... от зрънце!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??