24 ene 2007, 0:54

ще чакам 

  Poesía
1471 0 10

В този късен час
и в таз студена нощ
замислена стоя
и слушам тъжни песни.
С чаша в ръка
и бутилка пресушена
давя мъката си, обичта си,
макар и отмъстена.
Слушам песни за съдбата,
за любовта и за сълзи.
Колко просто са остроени нещата -
обичаш, страдаш, плачеш,
проклинаш и всичко отначало.
Давя болката си сега
и опиянявам душата си.
Сега за последно плача за теб.
С последната глъдка нека се напия
цял живот студена нека бъда като теб.
Уморих се да обичам, нека сърцето затихне
и чака онзи, който от мъка не пие,
който с нежност ще ме научи отново да обичам.
Тогава отново да гледам с надежда към утрешния ден.

© Бени Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Като цяло мн ми допадна.
    ...дано "чакането" ти да е свършило Успехи
  • страхотен стих и блика от него много истина много ми хареса
  • Много ти благодаря, обаче ти заслужаваш още повече, една невероятна истина - и двамата говорим за едно и също, вътре има ужасно много граматически грешки, кой е бил този тъпанарин/ка/ да пусне такъв красив, но необработен стих
  • Поздрав!
  • Винаги трябва да има утре! Та чак до дълбока старост.
  • "и чака онзи, който от мъка не пие,
    който с нежност ще ме научи отново да обичам.
    Тогава отново да гледам с надежда към утрешния ден."
    Това е страхотен стих направо няма как да се каже по-силно, по-истински и обнадеждаващо(бов)
  • Поздрав!
  • Освен главоболие да имаш на сутринта
    /шегувам се/

    Поздрави, хареса ми!
  • Много хубав стих, Бени!!!
    Но не търси утеха в бутилката, а в любовта и приятелите!!!
    Поздрави!!!
  • МНОГО Е ДОБРЕ БАДИ СИГОРНА ЧЕ ТОЗИ ДЕН ЩЕ ДОЙДЕ!
Propuestas
: ??:??