29 abr 2013, 18:18

Ще чакам лятото 

  Poesía
644 1 8

Така я чаках пролетта, 

че биеше сърцето ми лудешки,

да плисне дъжд и след това

животът ми да стане по-човешки.


Така я чаках, копнеех я по детски,

че някой ден на моята пътека

ще има надпис - сбъднати надежди.

А тя дойде и просто си отива.


Без дар за мен, дори без цвете.

Без влюбен зов и без копнежи.

Дори студа от мене не помете.

Открадна и последните надежди...


Ще чакам лятото, дано да дойде жарко.

По вените цветя да нарисува.

По облаците сини на небето

то името ми с обич да рисува.






© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??