Ще догоня лятото
Застудя и вятър задуха.
Със вихрушка от мъртви листа
тежки мисли в деня ми нахлуха...
Пак пристигаш при мен, самота!...
Малко странно навярно изглеждам,
не щадя уморената плът -
към далечни мечти и надежди
през октомври потеглям на път!...
Ще догоня отминало лято
и мига ще прегърна с душа,
за да помня, че тук на земята ...