Ще дойда при теб,
когато във въглени търсиш жарава,
когато няма кого да прегърнеш
и видиш, как вечерта не прощава.
Задава въпроси.
Пари от болка.
Моли и плака.
Никой не отговори.
Само дъждът тихо почука.
От скука.
Ще дойда тогава-
да дам прошка
и да превърна обичта си в капка.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados