И когато си тръгне денят
и не можеш да чакаш до после
и вали като пролетен цвят
тишината, ще дойда на гости.
Без покана ще дойда в съня ти,
нежна, тръпнеща, галещо лятна,
безгранична, безбрежна, безплътна,
като морската шир необятна.
Ще ме имаш, но само до утре.
Ще си тръгна, щом светне навън.
Приласкай ме. Броени минути
ще съм твоя, но само насън.