Кълна се, че започне ли да мръква,
сърцето, че е живо дава знак.
В душата ми е тихо, като в църква
и стари песни пускам. Пак и пак.
Кълна се, че мълчах те много дълго
и много кратко също те мълчах,
а любовта, полегнала на хълбок,
присмива се на женския ми страх.
Кълна се, не заспивам. Безутешна,
но дните ми минават като в сън...
А разумът ми? Ако пак го срещна,
ще е случайно... Някъде отвън...