Ще идваш...
Ще идваш винаги следесенна и нежна
в живота мигащ - неподкупен сън.
Очите ти - дълбоки и безбрежни,
ще приютяват тишината вън...
И ще ми носиш полета на птица,
отхвърлена от земните ята,
но не с криле летяла - със зеници,
към залеза от мислите изтлял.
Летяла, да те срещне Невъзможна -
велика и Единствена любов,
изтръпнала от чувството тревожно,
преди да падне в земния покров.
Когато стихне сянката на здрача,
ще те прегърна в сетните лъчи.
Не се отдръпвай - няма да заплачем.
Прегърнати, завинаги ще замълчим.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Разкошно е!
-
Това е класика! Затрогваща , истинска, мъдра , узряла любовна лирика. Любов, научила си уроците и смирено чакаща мълчаливата отдаденост. Адмирации ! Респект!!!
-
Невероятно... ❤
Как изобщо съм го пропуснала...
Толкова е разнежващо...
Не напразно те следя... 🙂 -
Обичам любовната ти лирика, Младене - толкова красива и възвишена!...
-
Красива и докосваща творба! Поздравления, Младене!
-
Много нежен и чувствен финал...!!!
-
Много поетично и любовно. Харесва ми ❤️
-
Вълнуващ любовен стих! Великата и Единствена любов е алегорично обрисувана! Поздравления, Младене!
-
Каквото и да кажа ще малко, Младене, затова смълчана те прегръщам! Респект!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
