Забравям те, когато съм пиян, в нощта на тежък махмурлук, във чашата ликьор презрян, изпушил някакъв си там боклук. Изпъждам спомена за теб в поредния превзет порок. Унесен в гнусния вертеп успивам чувството любов.
И влюбвам се отново всеки път, когато с тебе се размина, усетил жива топлата ти плът.
Измъчвам се, когато си наблизо и себе си оплаквам жално от блянове измамни преломен в мечти за теб и утрешния ден. Отбягвам среща с твоя поглед защото носи ми единствено тъга. В съзнанието ми образът ти блед далеч отплава от брега.
Но влюбвам се отново всеки път, когато твоя нежен глас дочуя сърцето скоква в топлата ми гръд.
Раняваш ме, когато ме целуваш по бузата като приятел стар не знам дали за другиго блeнуваш, но знам, че аз съм вехтошар заробил своята душа вовеки, забравил що е да живее с песен, изгубен сред безброй пътеки, а пътят твой е толкоз лесен!
И все пак влюбвам се отново в теб забравям спомена горчив и мразя се за туй, че съм обречен да любя друга, а да виждам теб!
Защото влюбвам се отново всеки път в представата за теб и спомена за топлата ти гръд.
хехе радвам се, че има поне една двойка... иначе нямаше да се чувствам комфортно 10х на всички... и да, беше истинско чувство
ПП Ченко нз какво очакваш да прочетеш тук, но не вярвам някой да се има за Яворов ако не ти се четат "слаби работи" просто разгледай библиотеката на майка си, дръпни си една книжка и се наслаждавай на класиците... Успех!
"И все пак влюбвам се отново в теб
забравям спомена горчив
и мразя се за туй, че съм обречен
да любя друга, а да виждам теб!"
Това четиристишие най-много ми хареса!
Поздравления за целият стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.