В сърцето си знам, че ти ще ме помниш с добро,
    знам го че това е краят ужасен дошъл за нас,
    но не мога да те пусна туко така,
    
    настъпи страшна буря в душата ми нежна,
    опитвам се със зъби и нокти да изляза от болката страшна,
    но пътят е дълъг и труден, изпълнен с тъга,
    и не мога да те оставя просто така,
    
    дори и да не искам мисля за теб,
    не ми останаха сили да страдам,
    но сълзите ми текат ден подир ден,
    и не знам кога ще спрат да текат,
    
    опитвам се да бъде силен,
    и пред другите с маска стоя,
    крия моята болка дълбока,
    и тихо чакам тя да отмине,
    
    не знам какво следва сега,
    загубих пътя отъпкан с теб,
    и не мога друг път да намеря,
    лутам се сам в нощта и дом си търся сега,
    домът ми беше при теб, аз и това го загубих,
    загубих всичко, което бяхме градили,
    загубих и твоята красива душа,
    
    не знам, не мога и не искам да те забравя сега,
    не искам да те пусна да си тръгнеш в забрава,
    боли ме, че вече те няма и покой не намирам,
    но таз надежда коварна е тя, кара ме да чакам в забрава,
    
    избягах аз много далече, но дори и на края на света не можах да избягам,
    не мога да избягам от болката страшна,
    
    лъч светлина се прокрадва едвам, 
    стар приятел помогна ми много,
    и отново е ден, макар и студен,
    но виждам света с нови очи,
    и най-много ме боли  това, че го знам,
    че без теб напред ще ми бъде добре,
    
    не искам да ме търсиш отново,
    само болка и тъга ще ми носиш го знам,
    любовта вече я няма, само празнотата ми остана,
    но няма да те върна го знам, ще бъда твоя подкрепа,
    ще бъде твоето плюшено мече.