Сред калта не ме търсете, знайте, че ако съм там,
то съм семенце на цвете, или искам да създам,
кула в блатото. Висока. И от обич тя да свети
друмниците без посока, влюбени или поети,
в мрака нека да им бъде бял маяк, светулков път
знам какво е да си съден без вина и как скърбят,
совите глави привели и луната плаче нощем,
дом ще е за закъснели кулата. И нещо още...
Аз понякога ще гледам от върха ѝ този свят,
към небета (точно седем) сто дъги там кротко спят.
Ако дойдеш, събуди ги... Ден ли ще е, или вечер?
Питай жълтите авлиги... Ще ме видиш отдалече...