И понякога мисълта за тебе бавно ме убива,
разкъсва моята душа
за искрата в очите ти която виждам,
как за мен свети дори в нощта.
Може би не съм добра,
съмнения завладяват ме сега,
стоя сама на брега
и чакам знак от твоята ръка.
Ще остана колкото ме искаш
твоя съм не виждаш ли това?
Ще сбъдна всяка твоя мечта,
за да мога спокойно да спя!
Не искам лъскави коли
или пари заместител на любовта,
искам да съм в топлата ти прегръдка
докато се опитвам да заспя.
Искам гласът ти нежен
по кожата ми бавно да се разкарва,
да завладява всяка моя част
чак до сутринта.
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados