Още пазя светулките в шепите
на мечтите ми с буйни коси.
И едно недолюбено лято
ми намигва. И пеят щурци
за желания недоцелувани.
Жадни стомни прегръщат чешми.
А във кошери - мисли сънуват -
мед от истини, луди пчели...
Още чувствам на вятъра устните -
топли, сладки със дъх на смола.
Лято мое, не си си тръгвало.
Ще останеш пак в мен и в стиха!