ЩЕ ОТПЪТУВАМ
През спомена подаваш ми ръка.
В очите ти – стаената тъга
на твоето отпътуване
във миналото – настояще...
През спомена усмихваш ми се ти.
В очите ти – познатата любов блести.
Там – в спомена - протягаш ми ръка.
В очите ти – притихнала тъга...
През спомена подаваш ми ръка
и аз поемам я. Така
със теб ще отпътувам ...