7 mar 2007, 8:44

Ще пазиш чисти пътеки, показани 

  Poesía
640 0 2

 

 

Виждам, че ти си добър и грамотен -

на живота сегашен участник:

млад си, но също така и самотен

и признаваш, че бил си нещастник.

 

Но запазил си пак смелостта,

чрез изказ откровен и логичен,

да издигнеш в днешния ден гордостта

като свой патент, запазен - изричен.

 

Нека тогава, без излишен претекст,

да издигнем гласа си, но властно,

за да навлезем в нраствен контекст,

а пък това не е безпристрастно.

 

Нещо у тебе, навярно умряло,

пътя изминат навек ще запомни,

за да разцъфне цветче закопняло

в пътеките дейни и скромни.

 

И гордостта ти - направо огниво,

ще отхвърли настроение вяло,

ще почувстваш в гърдите си живо,

огнедишащо чувство, но цяло!

 

И тогава не ще да се чудиш -

навярно в очите ще бликнат сълзи

и други тогава ще почнеш да будиш,

че сянка коварна не ще да пълзи.

 

Така през живота добро ще пренасяш,

ще спираш пред хора премазани -

обиди, неправди дори ще понасяш,

ще пазиш чисти пътеки, показани

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Таня,
    Цитираната част от текста, от теб, наистина е кулминация на творбата и послание, което ти много точно приповдигаш.
  • Здравей, Стефане!
    Този текст е послание към Петър и Дарк, с които се запознах в коментарната рубрика.
    Ти също си велик хуманист, но за разлика от твоя либерализъм, моят хуманизъм е прагматичен. Ти си един от бисерите на сайта, а за такива творци трябва да се полагат специални грижи...от обществото!? А обществото днес - това сме пак ние самите! В моралната подкрепа, която си даряваме е този специалитет, за който ти говоря!
Propuestas
: ??:??