19 sept 2010, 12:54

Ще пазя нашата камбанария 

  Poesía » De amor
691 0 13

Защо ме драскаш с тези цветове,

  ръбати...

            мрачни...

  грубиянски?

Към теб аз тичам с перещи ръце

  и търся те зад маски и гримаси.

От полета на моето сърце

 не сещаш полъха на нега

и брулиш ме с делника нелеп,

невехти рани нагноени зеят.

 Защо озлочестяваш ден след ден

една любов в душите ни 

     скатана?

От камъни овявах я през мен,

а ти я хвърли върху суха плява.

Върви си...

по-добре без теб.

       Ще пазя

 нашата камбанария.

И с нея ще огласям всеки ден

  света с любов -

       окичена с магия.

 

     

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??