Дали усмивка скрил съм зад сълзи?
Дали сълза прикривам във усмивки?
Навярно, може би, когато
в безсилието се притискам.
Не мога да призная, че ще плача,
когато тръгнеш и прегърне те луната,
а зная - твоите очи сълзи ще ронят,
щом нейде се изгубя във мъглата.
Отново времето ще ни разделя,
като на вещицата грозната повеля.
Но знай – докрай ще помня онзи аромат,
на устните целуващи и топъл шоколад.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados