Ще разберем ли, ще разбереш ли
колко ценност в теб се е събрала
като нашата любов неизживяна?
Ще ме забравиш, ще те забравя
от забравата ме най-боли и
не искам да забравя най-сините очи.
Оглеждам се в очите сини и се отразявам
цяла и небето, и морето, и скалите, и лъчите -
всичко виждам в тях и, някак си, до тебе
по-малко ме е страх.
Животът с тебе ни е разделил отдавна,
всеки своя път избрал, и някак си е късно ...