Ще се откажа от този живот
Който ми поднесе теб
Студена
Нима няма някъде спокойствие
Посадило в кухнята цветя
И досадните ти бръчки
Да се връщат
Само във кошмарите ми
Нима няма друго поле където да никнат
По-евтино
Почти безплатно
Без стаи да ме ограничават
Без дрехи да спарват
... едно крехко тяло
Притихна
И крилете си свали
Завесата тежка от прах и избелели лица
Скрива
Само нещата които не иска да види
Но те са там и натискат
И една гравитация намира друга
И двете притичват
И спускат небе по-тежко от предишното
Ще се откажа от този живот
Където единственото
Което искам ми липсва
Където жегата от чувството
Да си болезнено самотен
Те пречупва
И само понякога ти говори
Само когато му трябваш за нещо
И в края си ще се смея
Като пиян от прииждащо бедствие
Като дете на което са му подарили
Ново ежедневие
И в края си ще се смея
Като подивяло куче
Ще тичам като освободено за последно
Ще дишам дълбоко
И ненормалната песничка която измислих
Ще ви науча да пеете
С два припева е
Две епитафии
За мен една
И една за опечалените
09.05.2007
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados