Затишие...
И вятърът повярва даже,
че ще мълчи небето следобяд.
Че слънцето ще се покаже,
когато думите с изтръгнат хлад
от есенното всекидневие
ще ме приспят със обещания.
С покана за обяд или билети
за театър... Поредно оправдание...
И да не дойдеш, и да дойдеш...
Аз вече свикнах да очаквам
обратното от теб и всичко твое...
Но няма да съм каменната статуя
в чакалнята на гарата „Напразно".
Ще се покаже слънцето за миг,
отсъствието ми да очертае...
И да те светне, че съм си отишла...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados