Отмина пролетта на мойто детство
набързо, като топъл летен дъжд.
Тя някак тръгна без транспортно средство,
но ме превърна във пораснал мъж.
И аз през цветни пролети и зими,
понесъл пак житейската торба,
живея си със думички и рими
и съм във непрекъсната борба.
Вървя сега към есента последна...
Разбирам. Все по тъжна става тя.
И по-мъглива, есента поредна
изгаря пролетните ми цветя. ...