Ще се връщам, докато има кой да ме чака
с нежна прегръдка, с топла вечеря,
със сълзи в очите, отмиващи мрака,
огряващи пътя, по който се рея.
Където се учих на мило и свято
и как страховете далеч да изпращам;
където ключът пасва не на вратата,
а право в сърцата, за мене туптящи.
Където съм тяхното малко момиче
и може би вечно така ще остане.
Където с моливче тепърва прописвах,
а не със кръвта от поредната рана. ...