ЩЕ СИ ОТИДА
Ще си отида! Без да разбереш!
На малки крачки вече се отдалечавам...
Не се опитвай! Няма да ме спреш!
След този дъжд какво ли ми остава?!
Не искам да обърквам твоя свят!
Ръце простирам – като вятър те прегръщам!
Без мен ще си навярно по-богат...
Не ме вини, че си останах същата!
И някой ден, внезапно проумял,
че съм отвъд, ще промълвиш: “Ела!
Върни се в моя ден, така не бих живял!”
Но вместо мен – край теб ще е мъгла...
Мъгла...
Мъгла...
© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados