И ето, отново чувам гласът леден в слушалката... 

Сякаш куршум от упор се заби в моето сърце... 

и разпръсна се отново на хиляди парченца... 

Боже, ще се намерили някой да го събере...?

Чух и нейния глас до тебе да шепти... 

смъртоносна болка някъде в мен се сви... 

Готова ли бях за всичко да ти простя... 

Или непростимо бе, че до теб сега е тя... 

И сега полужива, окървавена ще си отида...

Остави ли ми друг избор? Сърцето няма право да избира...

Като ранено животно някъде далече ще се скрия,

и раните от теб ще излекувам и изтрия...