“... Страшна мисъл зрее
нейде в глъбините
на душата мрачна.”
Димитър Бояджиев
Ще си тръгна
тогава –
безмълвно, изтръпнал!
Без сили, накрая,
мъчително бавно от теб.
Да избегна забравата
за тръпчивия допир
на две малки устни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse