Дано орисницата зла да замълчи
пред шанс, дарен ми от съдбата най-накрая!
Вкусил ласкавата благодат на две очи,
в недрата им бездънни се разтварям.
Нима мечтаната Единствена, си ти?!
Ще мога ли докрай да те позная?
В живота ми – дал бог добри жени,
но бивал честичко в началото нехаен,
тръгвах с мижавите няколко трохи.
Не станах камък. Не завъдих мъх;
Заскитах се, та се не спрях!...
По пътя стръмен към самотен връх, ...